Антияпонската въоръжената борба на корейския народ
Агресията на японския империализъм срещу Китай и окупацията на Манджурия през 1931 създадоха условия за разгръщане на общата въоръжена борба на китайския и корейския народ срещу японските окупатори. През април 1932 година беше създадена от Ким Ир Сен Антияпонската народна партизанска армия реорганизирана в Корейска народна революционна армия през март 1934 година.
Една от главните задачи през този период беше създаването на опорни партизански бази. Базите бяха създадени в труднодостъпни райони в които местното население изцяло подкрепяше партизаните. В тези бази започнаха да се стичат борци за независимост от цяла Корея и Китай много от които имаха вече практически опит в борбата. В освободените райони беше установена революционна власт, която защитаваше интересите на народа в истинския смисъл на думата. Революционната власт даде на хората земя, право на труд и всеобщо безплатно образование и лечение. В партизанските райони нямаше богаташи и просяци. В тях постоянно цареше неописуем ентусиазъм въпреки нападенията на японската армия и неизбежните жертви и разрушения.
Най-висока оценка на освободените райони дадоха самите японски разбойници които ги нарекоха «тумор на Изтока». Тази фраза издаваше технияж страх от самото съществуване на свободни територии.
Партизанските бази в този вид просъществуваха 4-5 години въпреки непрекъснатите опити за тяхното унищожение. В тях бяха постигнати забележителни успехи в ремонта и производството на оръжия и боеприпаси със собствени сили. Собственото производство наред с трофейното оръжие взето от противника бяха двата главни източника за въоръжаване на партизаните. Партизанските бази бяха превърнати в крепости с подръчни средства. Тъй като липсваха бетон и стомана се копаеха траншеи и подземни тунели, по пътищата се устройваха барикади с камъни и дървета. Липсваха радиостанции и телефони и затова беше създадена система за предупреждение на населението за вражеско нападение състояща се от наблюдателни постове и прости средства сигнализация (флагчета, фенери и т.н.). Цялото население на базите беше въоръжено и преминаваше военно обучение.
През втората половина на 30-те години беше създадена Пектусанската революционна опорна база като нов тип база различаваща се от освободените райони. Пектусанската база се състоеше от мрежа от тайни лагери в планината Пекту отговарящи на нуждите на новия етап на въоръжената борба. Тази база не беше открита от противника и се използваше до освобождението на Корея.
Оцеляването и разрастването на корейската партизанска армия в продължение на толкова дълъг период срещу огромното техническо и числено превъзходство на противника беше възможно в резултат на несломимия боен дух, подкрепата на населението и превъзхождащата стратегия и тактика на партизанския пълководец Ким Ир Сен. На всеки етап на борбата и в зависимост от променящите се условия се променяха главните стратегически цели. Ако през първия етап, след окупацията на Манджурия от Япония, стратегическата цел беше създаване и защита на освободени райони, то в условията на война на Япония срещу Китай през 1937 година основната стратегическа цел беше провеждане на операции близо до границата и в самата Корея с опора на тайната база в планината Пекту.
През този период бяха проведени такива блестящи операции като превземането на граничния град Почонбо на територията на Корея и „Трудния поход“. Основната цел на операцията в Почонбо, както посочва Ким Ир Сен, беше повдигане духа на корейците и разсейване мита за „непобедимостта“ на японските армия. По това време победите на японците в Китай бяха изплашили значителна част от корейското население което преувеличаваше силата на японската армия. „Убеждението в непобедимостта на врага е равносилно на отрова, парализираща революционното съзнание на хората. За да се обезвреди тази отрова беше необходимо да се разсее митът за мощта на японската армия. Нужно беше нагледно да се покаже на хората, че макар и тя да е силна, то може да бъде победена и разгромена“ пише в своите спомени другарят Ким Ир Сен. Акцията в граничното градче премина точно по план, без нито една жертва от страна на партизаните. Партизанските дивизии се съсредоточиха незабелязано на северния бряг на река Ялуцзян (Амнокан) преминаха реката е превзеха неголемия граничен град Почонбо на корейския бряг. Това беше образец за партизанска тактика: правилно избрана цел, абсолютна внезапност на нападението, активна пропаганда и успешно изтегляне на партизаните. Пропагандният ефект беше огромен – всички централни японски вестници, средствата за информация в окупирана Корея, в Китай и СССР отразиха акцията. При изтеглянето си КНРА беше атакувана от големи сили на японските войски. На 30 юни 1937 партизаните атакуваха от засада преследвачите и в ожесточено сражение КНРА им нанесе тежко поражение.
За размаха на партизанските операции през този период свидетелства фактът, че само през 1937 година партизаните провеждат над 3900 сражения против японо-манджурските сили. Към началото на 1938 година в Североизточен Китай, по съветски данни, действаха 250 хиляди партизани голяма част от които бяха корейци.
„Трудният поход“ имаше за цел КНРА да излезе от обкръжението на врага и да съхрани своите сили. Операцията беше проведена в началото на 1939 година и позволи на КНРА да достигне с минимални загуби през май 1939 нов район на действие на границата на Китай с Корея. Походът продължи 110 дена през които КНРА измина около 400 километра. Той се проведе в неописуемо тежки условия на дълбок сняг, студове до минус 40 градуса, липса на храна и непрекъснато преследване от противника. За да се откъснат от преследването партизаните прилагаха различни тактически методи – рязка промяна на посоката на движение и засади за преследвачите, разделяне на три отряда на главните сили, сблъскване на преследващите японски сили с тези преграждащи пътя на партизаните през нощта в гориста местност. Тактиката на корейските партизани през този период се характеризира с висока мобилност на партизанските части и успешно прилагане на приниципа на съсредоточаване и нанасяне на удари с големи сили когато противника е разпръснат и се опитва да контролира голяма територия и разпръсване на собствените сили и действия с малки отряди когато противника съсредоточава своите сили. В крайна сметка силите на партизаните непрекъснато нарастваха въпреки огромните усилия на противника за тяхното ликвидиране.
Последният трети етап на борбата започна през 1940 година когато отново се промени обстановката в света и в Корея. Японският империализъм пое курс към разширяване на своите агресивни действия. Анализирайки ситуацията на съвещание през август 1940 година Ким Ир Сен посочи наближаващото неизбежно поражение на Япония и нуждата от нов стратегически курс за непосредствена подготовка освобождението на родината. Този курс изискваше да се премине към партизански действия с малки отряди и основното внимание и усилия да се насочат към създаване на нелегални организации вътре в Корея и дори в самата Япония които да се готвят за решаващия щурм. По оценка на самите японски власти през 1942 година в Корея 500 хиляди души членуват в нелегални антияпонски организации. През следващите години, под въздействието на пораженията на Япония във войната този брой непрекъснато нараства. Целта на тези организации е общонародното въоръжено възтание, но те провеждат непрекъснато и операции срещу окупаторите. Така например през март 1942 година във военновъздушната база на остров Чеджу избухва голямо въстание на корейските работници. По данни на „Ню Йорк таймс“ корейските работници разрушили радиостанцията, изгорили четири хангара със самолети. Убити са били 142 японски летци и технически персонал, а 200 са ранени. Унищожени напълна са били 69 японски бойни самолети и складове с гориво. Японците избиват над 400 корейци при потушаване на бунта. През този период в нелегалните организации започват да се включват и корейци мобилизирани в явпонската армия.
На 9 навгуст 1945 година настъпва решителния момент. Заедно със обявяването на война от СССР на Япония започва и генералното настъпление на КНРА за освобождението на родината. За действията на корейската съпротива през тези дни пример е превземането на военноморската база Вонсан. Базата и крепостта Вонсан са най-големите на север от 38 паралел. Прикрита е откъм морето от шест брегови батареи с калибър до 280 мм и минни заграждения. Когато на 21 август съветските кораби приближават Вонсан вместо съпротива на японския гарнизон те са посрещнати на пристанището от над 5 хиляди корейци с червени знамена. Ако на север от 38 паралел в освобождението на страната участва съветската армия и флот то на юг американските войски се появяват едва през септември 1945 година когато освобождението на населените местни е вече завършено и е установена революционна власт. Всъщност първата и главна задача на американските окупационни войски в Южна Корея е да премахнат местните органи на самоуправление. Трябва да се подчертае, че японското командване дори след обявяване на капитулацията на 15 август 1945 издава нареждания за употреба на оръжие срещу корейската съпротива. Боеве за освобождението на страната се водят до края на август.
Освобождението на Корея е плод на дългогодишната борба на корейския народ и народно революционната армия под ръководството на Ким Ир Сен в благоприятните условия създадени от разгрома на Квантунската армия от съветските войски и общия разгром и поражение на империалстическа Япония във войната за което корейските партизани също имат своя достоен принос.
Л.Костадинов
август 2015
|
