70 години от поражението на САЩ в Корея

Отечествената освободителна война на корейския народ продължи повече от три години, от 25 юни 1950 до 27 юли 1953. Създаването на Корейската народно-демократична република беше обявено на 9 септември 1948 година. Не бяха изминали и две години, когато новата народна република беше принудена да воюва, на живот и смърт, срещу империалистическата суперсила САЩ.

Победата на корейския народ предоврати нова световна война

По повод тази война западната пропаганда произведе редица митове. Един от най-разпространените е митът за огромните човешки загуби, с които народната армия и китайските доброволци компенсирали недостига на военна техника. Всъщност народната армия никога нямаше някакво забележимо превъзходство дори в броя на бойците и нейната основната сила беше в тактическата изобретателност и ефективното използване на наличното оръжие. Съвременните проучвания показват, че загубите на хора на въоръжените сили на двете страни са били приблизително равни въпреки огромното техническо превъзходство на американците.

Така например загубите на американците, южнокорейците и техните съюзници, по техни собствени данни, са над един милиона убити, ранени и пленени. Загубите на КНА и китайските народни доброволци, по данни на тяхното командване са 870 хиляди убити, ранени и пленени.

Загубите на бойна техника, на първо мято на бойни самолети на американците закономерно бяха многократно по-големи от тези на техните противници.

Общото тегло на използваните боеприпаси от САЩ беше 3,3 милиона тона срещу само 250 хиляди тона от КНА и китайските доброволци.

След като не успяха да постигнат победа на бойното поле американците се опитаха да сломят волята на корейското население с масирани терористични бомбардировки на цивилни обекти, в това число жилищни сгради, училища, болници, будистки храмове и т.н. Това беше истински геноцид с използването на най-мощни съвременни средства за унищожение. След като и това не помогна САЩ обсъждаха употребата на ядрено оръжие като плановете бяха да се използват между 30-50 ядрени бомби. Отказаха се не защото се уплашиха, че ще има много жертви. Точно обратното прецениха, че жертвите на корейците ще са много малко защото войските са укрити в подземни съоръжения, а населението на по-големите градове отдавна е евакуирано и разсредоточено. Това можеше да компрометира страха пред ядреното оръжие, на който в САЩ възлагаха големи надежди в своите планове за световна хегемония.

Към лятото на 1953 година американците осъзнаха, че не могат да постигнат победа нито на бойното поле нито чрез въздушен терор и изтребване на цивилното население.

Така се стигна до подписването на примирието. Във Вашингтон се убедиха, че плановете за военна победа над социализма са безнадеждна авантюра, която ще завърши с катастрофа. Примерът на хитлеристкия Трети райх беше пресен. Първият опит на американския империализъм за унищожаване на социализма и установяване на световна хегемония с военна сила се провали още на първата крачка в Корея в периода 1950-53.

Най-точна оценка на резултатите от войната даде вождът на корейския народ Ким Ир Сен: “В резултат на Корейската война, беше разбит митът за могъществото на САЩ и беше разобличена престъпната същност на американската „демокрация“... Въоръжените интервенти американските империалисти претърпяха на корейския фронт военно, политическо и морално поражение. Това е не само велика победа на корейския народ в борбата за своята свобода и независимост, това е и голяма победа на свободолюбивия демократичен лагер в целия свят...

Нашата доблестна Народна армия и китайските народни доброволци нанесоха на агресорите съкрушителен удар... и по този начин предовратиха Трета световна война“.

Людмил Костадинов