ПОЛИТИКА

 

ЗА КОРЕЙСКАТА НАРОДНО-ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА В
КНИГАТА „ВИРУСЕН СТРАТЕГИКОН“ с автор Камен Тасков

Откъси от книгата:

Стр. 62

Кои страни се справят най-добре?

Virusen Strategikon-cover Оказва се, социалистическите. Нито една от така наречените „за­падни демокрации“ не можа да постигне техните резултати, нито мо­жеше да предприеме мерките, които се вземаха в тези страни. Причи­ната е на само в алчността на олигархиите, но и в конструктивните не­достатъци на западните обществени системи. Всеки може да проследи статистиките в Интернет. Официалните, разбира се. Каквито и да са методиките, разликите са толкова фрапиращи и в полза на социалис­тическото здравеопазване, че дори западните здравни експерти са при­нудени да ги признаят.
Дори в Куба, страната с най-голям брой заразени след Китай, ин­фекцията е перфектно овладяна, а кривата на заболелите слиза стръм­но надолу. А Куба все пак е туристическа страна, която ежегодно при­ема милиони туристи...
Каквото и да се говори за Китай – първата страна, открила вируса – той отдавна не е в челото на класацията, а броят на новозаболелите там клони към нула. Което рязко контрастира с ескалацията на епиде­миите в така наречените „развити“ западни страни.
Виетнам също се справя повече от отлично, а в Корейската народ­но-демократична република няма нито един заболял. Това предполага да бъде разгледан отделно нейният опит. Преди това обаче трябва да се отдаде дължимото на общото и ценното в здравната практика на тези страни.
На първо място е правилният политически подход, поставящ над всичко човешкия живот, а едва след него икономическите вреди и ползи.
На второ място са вътрешната структура на държавата и вътреш­ната структура на обществото, които предполагат постоянна готовност за справяне с агресии и стихийни бедствия.
На трето място е умелото политическо ръководство, успяло да създа­де отлична организация за осъществяване на здравните грижи, да осигури необходимата логистика и инфраструктура, да отдели необходимите ре­сурси и специалисти и да контролира правилното протичане на процеса.
На четвърто място е организирането на стопанския живот така, че да издържи на всички сътресения, свързани с взетите извънредни мер­ки.
На пето място е умението да се прецени кои са хората и обществе­ните групи, за които съществува най-голяма вероятност да се заразят и да се наложи карантина върху тях.
На шесто място е умението да се контролира спазването на нало­жената карантина.
На седмо място е способността бързо да се произвеждат необходи­мите защитни средства, облекла и дезинфектанти, както и да се създа­де ефективна организация за тяхната бърза доставка там, където са най-необходими;
На осмо място е способността бързо да се обучават специалистите и населението как да потребяват доставените защитни средства, об­лекла и дезинфектанти;
На девето място е организирането на научно-изследователската рабо­та за откриването на причинителя на заболяването, за последващото ней­но съсредоточаване върху механизмите на действие и възпроизводството на този причинител, както и върху откриването на онези лекарствени средства и препарати, които го разрушават или му влияят негативно;
На десето място е умението да се мобилизира целия специализи­ран научен потенциал на нацията за създаването на необходимите за борбата с вируса медикаменти и ваксини;
На единадесето място е бързата и ефективна организация на масо­вото производство на тези медикаменти и ваксини, както и своевре­менната им доставка в началото на най-нуждаещите се групи от насе­лението, а впоследствие и на всички останали;
На дванадесето място е способността за своевременно организира­не на необходимия внос на недостигащите медикаменти и ваксини;
На тринадесето място е способността за бързо изучаване и усвоя­ване на най-доброто от научните знания и медицинските практики на другите страни и народи в тяхната борба с пандемията;
На четиринадесето място е готовността и способността за моби­лизация на органите за вътрешна сигурност, както и на националните разузнавателни служби, за ефективно противодействие на всички оне­зи групировки, външни сили или организации, които или са пряко от­говорни за възникването на епидемиологична обстановка, или се стре­мят да се възползват от нейното възникване, за да извършват зловред­ни действия, накърняващи националните интере
си.

 

Стр. 66 - стр. 75

 А сега отново за челният опит.
Корейската народно-демократична република е първата страна в света, която веднага след Китайската народна република започва да прилага противоепидемични мерки. На 30 януари те са усилени до максимална степен и е обявена най-висока степен на епидемична опас­ност – въведена е национална система за карантина. Границите са за­творени за всички чужденци и дори за дипломати. Всички местни и чужди граждани, влезли в страната след 13 януари (цифром и словом 380 души) се поставят под карантина. В изолация и карантина се по­ставят всички корейски граждани, които са били в контакт с тях, както и всички, които проявяват симптоми на някакво дихателно заболяване – още общо 10000 души. Същевременно Корейската народно-демокра­тична република оказа – според своите възможности – навременна и искрена приятелска помощ на Китайската народна република в крити­чен за Китай момент.
Идеологията на ръководещата Корейската трудова партия поставя в центъра на обществената дейност и в центъра на общественото внима­ние на първо място грижата за хората. Човешкият живот се счита за най-висша ценност, а неговото съхраняване – за най-важния обществен дълг. Партията не е назначена да ръководи страната от някаква имотна класа или каста, а нейните представители са излъчени от недрата на самите трудови маси и се ползват с безрезервното доверие на народа. Това е абсолютната гаранция, че управлението на страната е в ръцете на самия народ, а не на агентурна клика, защитаваща частни интереси. Народът е въоръжен, армията не е наемна, а наборна и военната служ­ба е задължителна както за мъжете, така и за жените. Народът контро­лира дейността на своите избраници по всяко време и може да ги сме­ня и да им търси сметка и отговорност за резултатите от дейността им по всяко време. Което, заедно с всеобщото въоръжаване на масите, е абсолютна гаранция, че такъв народ не може да бъде манипулиран, държан гладен, унижаван и потискан, каквито пропагандни внушения се правят от западните медии.
В Корейската народно-демократична република е невъзможно да се управлява с деспотизъм, икономическа принуда и постоянен страх, както е в днешните така наречени „демократични“ общества. Управле­нието в нея се основава на дълбоки вътрешни убеждения, на оптимис­тична вяра в бъдещето и в собствените сили и на пълно разкрепостя­ване на творческата инициатива на масите. Ръководството на партията е сплотено около първия си ръководител, който се радва не само на ви­сока степен на доверие, но и наистина е обичан от своя народ. Тази обич коренно се различава от толкова разпространеното в „демокра­тичния“ Запад идолопоклонство на тълпите пред естрадни и спортни звезди, което се формира от медийни внушения, модни тенденции и породени от рекламите нагласи.
Обичта на корейските трудови хора към първия ръководител на партията и държавата е породено от неговите ежедневни грижи и прак­тически действия за защита на техните интереси. Непрекъснатото по­добряване на жизнените условия, издигането на материалния и духов­ния стандарт на населението, издигането на всеобщото национално съзнание и националната гордост като следствие от успехите, извися­ването на морала на нацията до невиждани в света висоти и всеобщото чувство, че корейската нация е господар и творец на собствената си съдба, че не зависи нито от милостта, нито от волята на други, е в ос­новата на могъществото на страната. Това могъщество накара Съеди­нените щати – най-голямата световна имперска сила на западния свят – да преговаря с корейската държава на равни начала.
Характерната особеност на корейското общество се състои във факта, че то е изградено върху основата на обществената, а не на част­ната собственост върху средствата за производство. В него не същест­вуват антагонистични класи, което го прави много устойчиво на вся­какъв род сътресения, и това е неоспоримо предимство пред капита­листическите общества. Обществени сътресения могат да бъдат пре­дизвикани само и евентуално чрез външна намеса и на субективна ос­нова, доколкото обективни предпоставки за антагонизъм в самото об­щество не съществуват.
Използвайки своето предимство, политическите ръководители на страната сплотяват трудовите маси около себе си, използвайки силата на новите идеите, новият стил и метод на ръководство и новият морал, характерни за обществено-икономическите формации, в които об­щественият интерес доминира над частния. Изковани и калявани в су­ровото противоборство с най-агресивната и могъща имперска сила на планетата – Съединените щати, ръководителите на Корейската трудова партия притежават качества, които стават особено ценни в кризисни ситуации от всякакъв вид. Сред тези качества се открояват компетент­ността, решителността и умението им да мобилизират масите за про­веждането на конкретните мерки, необходими в конкретния момент. Както в случая с пандемията например.
Осъзнавайки добре силата на външната заплаха от зловредно вме­шателство във вътрешните работи на страната и външните стремежи за накърняване на интересите на нацията, както и коварността на зата­ените отживелици в съзнанието на масите, Корейската трудова партия провежда политическа линия, която съдържа в себе си всички елемен­ти, необходими за неутрализирането на заплахите.
Друга важна особеност на Корейската народно-демократична репу­блика е отсъствието на пазарна икономика в контекста на западното разбиране на това понятие. В корейското стопанство няма конкурен­ция между субектите. Заедно с липсата на пазар на труда и липсата на експлоатация на човек от човека, това предопределя липсата на анта­гонистична конфронтация между хората в корейското общество. Което гарантира монолитната сплотеност и единство на общността и отсъст­вието на нерешими противоречия и дълбоки вражди. Ценообразуване­то е на трудова основа, което предотвратява спекулата с цените. Спра­ведливостта в заплащането и масовото участие на трудещите се в до­броволните отряди обезсмислят кражбите, а за вандализъм и грабежи не може и да се говори. Безработицата, гладът, бездомниците, студува­нето, недостигът на облекло, несигурността по улиците и плащането на данъци, са явления, немислими и неразбираеми за обикновения ко­реец. Външната търговия и банковото дело са под строгия контрол на партията и на държавата, което не позволява изтичането на капитали извън страната.
Заслужава да се отбележи, че опитите на западния свят да изолира страната претърпяха провал. Независимо от санкциите, Корейската на­родно-демократична република продължава да търгува с много страни по света, спазвайки принципите на уважение, желязна коректност, рав­нопоставеност и взаимна изгода. Това я прави търсен партньор не само в страните от третия свят.
Поради горните обстоятелства Корейската народно-демократична република посрещна пандемията много по-подготвена, отколкото страни, които непрекъснато се оплакваха от безработица, от липсата на „качествен човешки материал“, от липсата на парични средства в бюджета, от емиграция на квалифицирана работна сила или мигра­ционен натиск, от прекомерно ниска или от прекомерно висока ражда­емост. Последните гледаха на трудовите маси като на неизчерпаем и маловажен ресурс, поради което винаги пестяха разходи за неговото съхранение, развитие и опазване. Обаче Корейската народно-демокра­тична република провеждаше политика напълно противоположна на тяхната, поради което срещу Ковид-19 тя излезе със следните предим­ства пред така наречените „развити“ държави от западния свят:
1. Превантивното здравеопазване и предпазване е основа на основите в здравеопазването на КНДР. Правилото е ефективно да се предпаз­ват хората, а след това в случай на заболяване да се лекуват.
2. Броят на лекарите на 10 000 души население е 37 – много повече на глава от населението, отколкото са в САЩ (26) или Южна Корея на­пример (23,7). Броят на лекарите е много важен при епидемии, за които няма лекарство и няма ваксина. В този случай указанията, които дават и грижите, които полагат, са решаващите за спасяването на живота на пациента.
3. Болничните легла на 10 000 души население в Корейската народ­но-демократична република са 132. За сравнение в САЩ те са едва 29, а в Южна Корея са 115. Освен това Корейската народна армия има пълната готовност да разгърне военнополевите болници във всеки един момент и да увеличи легловата база до необходимото равнище. Тази леглова база е с огромен капацитет, защото армията на КНДР е винаги готова да посрещне широкомащбна изтребителна агресия от страна на САЩ и Южна Корея, с които и до ден днешен е в състояние на война (между тях няма сключен мирен договор, а само обикновено примирие, което винаги и без всякакъв повод може да бъде прекратено).
4. Страната разполага със значителни резерви от дезинфектанти и за­щитни облекла. Пак по горните причини Корейската народно-демо­кратична република е в непрекъсната готовност за бактериологична атака срещу нея от потенциален противник.
5. КНДР има опит в бактериологичната война, натрупан в периода 1950-1953 , когато САЩ използват своята авиация за заразяване на цели местности с чума, антракс и едра шарка. В хода на бойните действия гризачи и насекоми бяха използвани като основни прено­сители на заразите. Част от натрупания опит може да се използва за борбата с пандемията и днес. Ще бъде напълно погрешно обаче да се обясняват днешните успехи на Корейската народно-демократич­на република главно и предимно с натрупания опит от войната. Раз­бира се, той е полезен, но не е решаващ. Трябва да се помни и да се има предвид факта, че днешната обстановка е коренно различна от обстановката по време на войната в Корея. На първо място, сред­ствата за разпространение на вируса, ако има съзнателна човешка намеса в неговото създаване и разпространение, са не открито воен­ни, а прикрито диверсионни. На второ място, когато бяха атакувани с биологичното оръжие, хората в КНДР не разполагаха нито с опит, нито с необходимото оборудване и въпреки това се справиха отлич­но. Главното в случая е, че както тогава, така и днес решаващият фактор бяха и си остават качествата на управляващият субект и правилността на политическата линия, а не някакво благоприятно стечение на обективни обстоятелства или използване на натрупания във войната опит.
6. Чужденците в страната са малко, а тяхното влизане, тяхното придвиж­ване на територията на Корейската народно-демократична република и тяхното напускане на страната се следят и контролират строго.
7. Населението е с психика, много по различна от тази в западните об­щества. То е несравнимо по-единно, по-дисциплинирано, по-моби­лизирано и по-сплотено около управляващата партия, около своето правителство и около своя пръв ръководител, отколкото е населе­нието на която и да било друга страна в света. Тази устойчива и ре­шаваща в критични ситуации психика произтича от органичната структура на корейското общество и по-конкретно от следните не­гови особености:
 Водещото начало е колективизмът, а не индивидуализмът и поро­деният от него егоизъм;
 Водачите израстват в хода на практическата работа и се утвържда­ват в колектива и от самия колектив. Те се издигат според заслуги­те им и се утвърждават по критериите за старшинство и компетент­ност, а не според критериите за лична преданост и съпричастност към просперитета на тясна класа, каста или организирана банда, както е в прехвалените западни, «демократични» общества;
 Върху основата на едно непрекъснато подобряващо се настояще в обществото цари бодра увереност в постигането на още по-добро бъдеще. Това е най-добрият възможен оптимизъм;
 В обществото липсват прояви на отчаяние, бездушие, апатия и страх, характерни за съвременните така наречени «демократични» общества;
 На корейското общество е органически чужда всяка проява на ин­фантилизация. Ако масите в имперските държави са инфантилизи­рани до степен управляващите и търговците да се отнасят към тях като към малки деца, трудовите маси в Корейската народно-демо­кратична република живеят с нагласата, че не друг, а те са творци­те на историята;
 Високата дисциплинираност и съзнателност са вътрешно присъщи на корейското население и разбира се, не са вродени. Те са култи­вирани в резултат на десетилетия упорита работа на доминиращата в управлението Корейска трудова партия, на присъдружните упра­вляващи партии и на обществените организации, сплотени от пъл­ но единомислие, подчинени на една воля, обсебени от една идея и работещи в пълно единодействие;
8. Партията, армията и трудовите маси образуват неразривно цяло, което рязко повишава ефективността при изпълнение на взетите ре­шения. В Корейската народно-демократична република напълно от­състват проявите на анархия, разюзданост и своеволия, така харак­терни за «развитите западни демокрации».
Разбира се, ръководството на Корейската трудова партия оползот­вори максимално изброените предимства и то в интерес на своя народ. В условията на избухналата световна пандемия Първият секретар на Корейската трудова партия Ким Чен Ун и Централният комитет на партията поеха пълната отговорност за предприетите мерки и за резул­татите от тях.
А ето и самите мерки:
Още през януари са прекъснати туристическите и всички дру­ги пътувания от чужбина и за чужбина (туристически, биз­нес-пътувания и дипломатически).
Посолствата в Корейската народно-демократична република се поставят под карантина.
Извършва се масова дезинфекция на средствата за градски и междуградски транспорт.
Всички вносни стоки се поставят под карантина – след дезин­фектиране престояват десет дни в складовете, преди да се от­правят към магазинната мрежа или местата за консумация.
Масово се осведомява населението за хода на пандемията в другите страни, какви мерки се взимат там и какви мерки трябва да се вземат в Корея, а също и как да се предпазват ин­дивидуално, как да предпазват семействата си и как да дейст­ват в случай, че станат жертви на епидемия. Инструкции и разяснения се дават на местоработата, в училищата, в учреж­денията. За свеждане на необходимата информация до населе­нието се използват възможно най-пълноценно и средствата за масово осведомяване.
Разгръща се масово производство на маски и защитни облекла.
Увеличава се производството на дезинфектанти.
Независимо, че няма заболели в страната, се разгръща произ­водство на нови собствени противовирусни препарати с ши­рок спектър на действие.
В домовете за възрастни хора и инвалиди, в санаториумите и лечебните заведения се извършва стриктна дезинфекция. В магазините, залите за развлечения, библиотеките, киносало­ните, театрите, спортните зали и съоръжения – също.
Забранени са големи банкети и масовите забавления със ст­рупване на много хора, но няма проблем да се излиза и вечеря с приятели или да се посещават паркове, културни и спортни мероприятия.
Ежедневно се стерилизират спалните помещения.
За дезинфекция на приборите за хранене се използват ултрави­олетови лампи.
Всички корейски граждани под карантина са в платен болни­чен отпуск.
Карантина за останалите гражданин няма. Няма забрана за по­сещаване на обществени места и заведения за обществено хра­нене. Мерките за населението се свеждат до старателна дезин­фекция, спазване на лична хигиена и носене на маски на об­ществени места.
Личните лекари специално наблюдават рисковите групи, посе­щават ги и на място се осведомяват за здравословното им със­тояние.
Резултатът от тези мерки е, че вече е произведен и клинично изпи­тан инжекционен противовирусен препарат с голяма ефективност за борба с коронавирусни инфекции. Заводите и предприятията в народ­но-демократичната република работят в нормален режим, епидемия в страната няма и не се проявява никакво негативно отражение върху икономиката. Цените остават стабилни и непроменени, а от 2-ри април карантината дори за чуждите граждани е отменена.
Главният извод от безпрецедентния успех на Корейската народ­но-демократична република в опазването на собственото население от заразата е, че мерките бяха толкова успешни, защото след дългогодиш­ното управление на Корейската трудова партия народът на република­та се превърна в народ от ново естество. Той не е нито разединен, нито отчужден, нито живее в карантина и изолация, нито е угнетяван, нито е смачкан от експлоатация, нито е превърнат в почти бездушен и стра­хлив придатък на олигархични касти, каквато е съдбата на народите в днешните либерални, «демократични», имперски или както искате ги наречете общества. Това е единен, мобилизиран, готов за действие, ви­соко дисциплиниран, тясно сплотен около политическото си ръковод­ство народ. Той твърде много се различава от народите на така нарече­ните «развити» страни, които изпитват недоверие към политическите си ръководства, съмняват се в правилността на мерките, налагани им от тях, роптаят, бунтуват се и не спазват нарежданията и предписани­ята на собствените си власти. И не защото са свободни, а именно защо­то са лишени от свободата си. Свободният не се бунтува никога. За разлика от робите, които винаги въстават. И колкото по-осъзнати са – толкова по-често. Съществуването на «западния модел» се крепи един­ствено на неосъзнатостта на масите. Олигархията добре го знае и се старае всячески да поддържа тази неосъзнатост. И въпреки, че вирусът засега e неин слуга, в бъдеще неговата услужливост може да ѝ изиграе зловеща шега…
На фона на корейския триумф не може да не се зададе въпроса как Съединените щати, страната с най-висок брой заболели от Ковид-19 и същевременно страната с едни от най-виските показатели за смъртност от пандемията в света, се отнесоха към страната с нито един заболял?
Много показателно!
Вместо да се поучат от успешния севернокорейски опит и сами да поискат помощ за овладяването на епидемията, САЩ вече няколко пъ­ти предлагат помощ на КНДР в борбата с коронавируса, без да получат съгласие и ответен отговор. В разгара на своето пандемично нещастие Южна Корея, подражавайки на щатските си господари, прави същото.
Едновременно с предлагането на помощ Съединените щати засил­ват санкциите, което намалява възможностите за постъпления на чуж­да валута в Корейската народно-демократична република. Но да се на­лагат санкции по време на хуманитарна криза по своята същност е престъпление срещу човечеството. И това престъпление се извършва с ясното съзнание, че намаляването на постъпленията в чужда валута ще рефлектира директно върху снабдяването с медикаменти, медицин­ска апаратура, препарати и материали и ще го наруши, с което ще за­страши живота и здравето на корейските граждани, които разчитат на тях за своето лечение .
Но въпреки санкциите, пречките и лицемерието, в КНДР няма нито един заболял!
Мълчанието на КНДР е дипломатичният отговор на въпросите на САЩ. В превод на обикновен език то означава само едно:
„Нямаме нужда от вашата помощ!
Не ни учете как да правим неща, които умеем да правим по-добре от Вас!
Събирайте си… труповете!»