КИМ ЧЕН ИР
Преклонението пред великите сили и зависимостта от чужди сили е път към национална гибел

Беседа за студентите от университета Ким Ир Сен
5 април 1961

В хода на обсъждането на вредата, нанесена от преклонението пред великите сили, студентите стигнаха до извода, че политиката на изключителна зависимост от чужди сили и фракционните борби между феодалните владетели от династията Ли са унищожили страната. Това мнение е съвсем правилно. Винаги трябва да помним, че преклонението пред великите сили и зависимостта от чужди сили е пътят към националната гибел.

Преклонението пред великите сили петни националната гордост, самоуважение и дух на независимост на хората и ги парализира идеологически и психологически. Да се цени духът на национална независимост и самоуважението на хората е важен въпрос, който има пряко отношение към съдбата на нацията. Нация без национална гордост и увереност в победата може да тръгне към гибел, но нация, която ги цени, е непобедима. Духът на национална независимост е дух на живот със собствени усилия в съответствие с волята и изискванията на собствената нация, без да разчиташ на други нации. Само тези, които притежават дух на национална независимост и национално самоуважение, могат да бъдат истински патриоти, които пламенно обичат собствената си страна и нация и се посвещават със сърце и душа на нейното процъфтяване. Духът на национална независимост и национално самоуважение е основен източник на идейно и духовно вдъхновение, което подтиква хората да прославят честта и достойнството на собствената си нация. Ако хората загубят духа на независимост, национална гордост и самоуважение, нацията ще страда от идеологическа и психическа болест. Идеологически парализиран народ не може да се защити от намеса и агресия на чужди сили. Нископоклонството и зависимостта от чужди сили е идеологическа отрова, която води една държава и нация към разруха, тъй като пречи на хората да покажат пълноценно силата си. Вярата в собствените сили и възприемането на нагласата да се постига всичко със собствени усилия е предпоставка за постигане на независимост и просперитет на собствената държава.

Ако човек зависи от чужди сили, без да вярва в собствените си сили, той не може нито да спечели независимостта на страната си, нито успешно да изгради ново общество. Тези, които са потънали в преклонение и зависимост от чуждите сили не вярват и не разчитат на силата на своята нация. Вместо това те се опитват да разрешат всички проблеми като се доверяват и зависят от великите сили. Те се опитват да извоюват независимостта на страната си, като разчитат на силата на други и да изградят ново общество, като получават помощ от други. Те пренебрегват силата на собствения си народ, вместо да мислят за използването на тази сила. Страна и нация, които не вярват в собствените си сили или не разчитат на тях деградират. Тя не може да извоюва своята независимост, нито може да запази тази независимост за дълго, дори и да я спечели. Ако една страна разчита на чужди сили, тя може да стигне до разруха, дори ако има неизчерпаема сила, защото не успява да я използва ефективно. Потъналите дълбоко в преклонение и зависимост от чужди сили могат да бъдат сведени до оръдия на шовинистите от великите сили и до предатели, които продават интересите на своята страна и нация. Преклонението е неразривно свързано с предателството. Онези, които са станали жертва на преклонението се опитват да се харесат на великите сили – това е първата стъпка към предателството на страната. Загубили принципите си, те постепенно започват да служат на големите държави, като жертват интересите на своята страна и нация; ако се позволи на тази болест да се развие, те дори могат да стигнат дотам да извършат престъплението да продадат страната и нацията си.

Поглеждайки назад, външните агресори, в частност империалистите, са следвали политиката на използване на нископоклонството и предателите в други страни като водачи, улесняващи техните агресивни амбиции. Ако някой се вкопчва в зависимост от чужди сили, може да бъде низведен до статута на водач и марионетка на агресорите. Ако такива предатели се увеличават в една държава, тя неизбежно ще върви към разруха.

Миналата история на нашата страна ни учи на сериозния урок, че ако човек се вкопчи в зависимостта от чужди сили, интересите на страната и нацията са нарушени и в крайна сметка държавата може да се разпадне.

Епохата, когато корейската нация е била най-силна в своята история, е тази на Когурьо. Когурьо е могъща държава с обширна територия в Източна Азия и голямо население. Тя почти постигна обединението на Трите кралства и отблъсна нашествието на чужди сили, като по този начин защити честта си. Когурьо си спечели славата на могъща държава, защото нейният народ не боготвореше големите сили. От средата на 7-ми век нататък преклонението пред външни сили започна да оказва вредно влияние върху страната ни. Владетелите на Сила поеха по пътя на зависимост от чужди сили, в опитите си да се борят с могъщия Когурьо, и да разширят територията си с помощта на голяма сила. Ким Чун Чу от Сила отиде в Китай, по времето на династия Тан, и се покани китайските владетели да му помогнат с армията си, като им обещаваше, че след разгрома на Когурьо огромната област на север от река Тедон ще им бъде отстъпена. По-късно властите на Сила предприеха една след друга глупави стъпки, за да се спечелят благоволението на владетелите на Тан и извършиха престъпление, като изпращаха многократно пратеници, за да искат подкрепата на войските на Тан.

Поради акта на поставяне в зависимост от чужди сили, извършен от владетелите на Сила, Когурьо, някога могъща държава, се разпадна и обединението на Трите кралства, което беше цел на Когурьо, не успя да бъде осъществено. Създадена беше тежка ситуация, в която цялата страна, включително Когурьо, Пекче и дори самата Сила, можеха да бъдат погълнати от чужди сили. За да се преодолее националната криза, произтичаща от политиката на зависимост от чужди сили, преследвана от владетелите на Сила, хората от Трите кралствата трябваше да водят дълго кървава борба, понасяйки големи материални и човешки загуби. Последиците от тази политика не се ограничаха само с това. Според историческите записи, след падането на Пекче и Когурьо голяма част от тяхното население е била отвлечена и отведена в други страни, а виновниците за тази трагедия са били не кой да е, а владетелите на Сила. Никога не трябва да забравяме тежките последици от водената от тях политика и да си извлечем сериозна поука от тези събития.
По време на петстотин години управление на династията Ли преклонението е било най-разпространено, достигайки своя връх в последните дни на династията. С постепенния упадък на силата на нацията и навлизането на феодално-конфуцианската идея преклонението пред големите сили надигна глава. Феодално-конфуцианската идея, която беше преобладаваща в дните на тази династия, изискваше сляпо подчинение от феодалите. Феодално-конфуцианската идея проповядва, че малката страна е длъжна да се подчинява на голямата страна и това „велико задължение“ и естествен дълг, който трябва да бъде спазван от малката страна.

Тъй като управляващите кръгове се прекланяха пред тази идея, която открито проповядваше подчинение, тя неизбежно разви дълбоки корени в умовете им. Думата „садаве“ (подчинение на силния) води началото си от конфуцианския канон. Съвсем не е случайно, че просветителите на модерната епоха се оплакват, че нашият народ е толкова дълбоко потопен в конфуцианската идея, че знае всичко за големите държави и нищо за своята страна още от младини и така губи чувството да обича родината си. Феодалните владетели от династията Ли не се интересуваха от собствената си страна; вместо това те сляпо се прекланяха пред културата на други страни и провеждаха унизителна дипломация. Преклонението пред големите сили беше така вкоренено в съзнанието им, че се превърна в преклонение и капитулантство в модерната епоха. В залеза на династията Ли чуждите агресори, вкл. американските и японските империалисти, протегнаха пипалата си към Корея в опит да я поставят под свое господство. В тази тежка ситуация, в която съдбата на страната беше поставена на карта, капитулантите феодали не помислиха дори да прогонят чуждите агресори със собствени усилия; вместо това те безразсъдно поканиха чуждите агресори в опит да поддържат собствената си власт, като се вкопчиха в тях.

Те прибягнаха до абсурдната теория, че един враг може да бъде победен с помощта на друг враг; твърдейки, че така се защитавали от Япония. Некомпетентните феодални владетели сключиха неравноправни договори със Съединените щати и други западни сили, като по този начин отвориха страната за тях, и се опитаха да спрат намесата на китайската династия Цин и японската агресия, като разчитаха на царска Русия. Това беше също толкова глупаво, колкото да призовеш тигър, за да победиш вълк или да оставиш вълк да пази овце. Те дори извършиха такова престъпление като потушаване на отбранителната и антифеодална борба на корейския народ и задушаване на буржоазното реформаторско движение с помощта на чужди сили. Когато армията започна широкомащабна борба срещу чуждата агресия и феодализма в Сеул през 1882 г., кралица Мин и нейната клика повикаха войските на династия Цин срещу собствения народ. Когато реформисти, включително Ким Ок Гюн, организираха превратът в Капсин през 1884 г. за буржоазна реформа, те също поискаха помощта на силите на Цин, разположени в Сеул. Войските на Цин също бяха призовани да потушат селското въстание. Възползвайки се от политиката на зависимост от чужди сили на феодалните владетели от династията Ли, японските империалисти хвърлиха големи сили в Корея, като не само брутално смазаха съпротивата на селяните, но също така превзеха кралския дворец. Поради политиката на зависимост на феодалните владетели от чужди сили, модернизацията на страната беше изправена пред сериозни трудности и Корея се превърна в поле за борба на империалистическите сили за присъединяването и към техните сфери на влияние.

Корумпираните феодални владетели, с подкрепата на големи държави, бяха разделени на про-Цин, про-японски, про-американски и про-руски фракции; те се отдадоха на фракционна борба за власт. Някои преминаваха от една страна на друга, заменяйки своите господари според тенденцията на времето. Кралица Мин, върховният лидер на реакционерите, беше твърда поклонничка на Цин, но тъй като влиянието на Цин започна да отслабва след китайско-японската война, тя постепенно започна да клони към царска Русия.

Трябва да се отбележи, че Ри Ван Йон премина от про-Цин фракцията в проруската фракция и след това в проамериканската фракция, преди най-накрая да се превърне в отвратителен про-японски предател на нацията. След провала на реформата Кабо и с разпадането на кабинета на Ким Хон Джи, феодалното правителство на практика се превърна в леговище на предатели и сцена, на която различни фракции се прекланят пред великите сили. Империалистите се състезаваха да инфилтрират влиянието си дълбоко в Корея, като контролираха и подбуждаха към междуособици различни фракции. По време на които политическите сътресения достигнаха крайност и страната страдаше от непрекъсната криза. Атаката срещу кралския дворец и убийството на кралица Мин от японските империалисти и про-японската фракция, нахлуването в кралския дворец от американските империалисти и техните корейски марионетки, известно като инцидента с портата Чунсен, отвличането на крал Коджон в легацията на царска Русия от проруската фракция, известна като кралското преместване в руската легация – всичко това са красноречиви примери.

Когато кралският дворец беше атакуван, кралицата беше жестоко убита и кралят беше отвлечен в чуждестранна легация за една година, страната неизбежно беше разорена. Суверенитетът на страната ни беше потъпкан и заличен във вихъра на битката на империалистите за сфери на влияние и острото съперничество между фракциите, боготворящи големите държави. Поради политиката на изключителна зависимост от чужди сили и преклонението към големите държави, водена от феодалните владетели и техните фракционни борби, страната беше доведена до катастрофа и накрая беше анексирана от Япония през 1910 г. Съвременната история на страната ни ясно показва, че преклонението пред големи държави и зависимостта от чужди сили води до национална разруха.
Настоящата реалност в Южна Корея доказва тази истина още по-ясно. Последователните владетели – Ли Син Ман и Чан Мен – следват колониалната политика на Съединените щати и прибягват до предателски действия. В резултат на това Южна Корея се превърна в пълна колония и военна база на Съединените щати и в ад, където фашизмът и тероризмът върлуват, а бедността и неграмотността преобладават. Благодарение на агресивните механизми на американските империалисти и предателските действия на марионетките в Южна Корея, националното обединение, за което всичките ни сънародници копнеят толкова нетърпеливо, все още не е постигнато и трагедията на националното разделение продължава.

Никога не бива да забравяме урока от историята, че преклонението пред големите държави и зависимостта от чужди сили са пътят към национална гибел и трябва да ги отхвърлим категорично. Преклонението пред големите държави има дълга история в нашата страна, която е притисната между големи държави. Следователно тази идеологическа болест отдавна нанася големи щети на националноосвободителната борба, комунистическото движение и изграждането на ново общество. От първите дни, когато тръгва по пътя на революцията, великият лидер другарят Ким Ир Сен се противопоставя на нископоклонството и полага големи усилия за установяване на ориентация към Чучхе. По-специално, в периода на следвоенно възстановяване той изложи политиката на отхвърляне на нископоклонството и догматизма и установяване на ориентация към Чучхе и продължи напред с тези усилия по всеобхватен начин.

Благодарение на енергичните усилия на нашата партия в това отношение се извършиха коренни промени в идейния и психически живот на членовете на партията и на другите трудещи се. Не можем обаче да кажем, че преклонението е напълно изкоренено. Осъзнавайки опасността и вредата, породени от преклонението, ние трябва да продължим да полагаме сериозни усилия, за да го отхвърлим и да установим ориентация към Чучхе, и трябва да се борим безкомпромисно дори срещу най-малкото проявление на тази идеологическа болест.